Островръхчо и Заобленчо - 8
Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! –
с гальовен глас посмъмри го жената.
– Аз само торта искам! Не желая
пържоли и кюфтета! Тази дата
е моя и желанията всеки
е длъжен на часа да изпълнява!
Бащата се показа, но човекът
запита се: „Какво ли тука става?“
Синът му се затича за целувка
и коленете бащини прегърна.
„Дали ще го целуне без преструвка?“ –
Заобленчо от джоба му надзърна.
– Ах ти, рожденик мой и непослушко!
За всяко нещо ред си има, сине!
Цял ден жадува тате да те гушне
и без целувка няма как да мине!
Подарък ще получиш, ако мама
ти обещаеш винаги да слушаш!
– Послушен аз съм, тате! Днеска само
реших да е различно, че е скучно
команди чужди все да изпълнявам.
Повярвай ми – това ме уморява!
Но щом сгрешил съм, ви се извинявам!
Усетил, че момчето съжалява,
бащата взе го във прегръдка силна
и бузките му разцелува звучно.
А джобчето притиснато се килна
и знаеш ли какво след туй се случи?
От него изхвърчаха на земята
и островръх, и камък позаоблен.
Видяха те, че спусна се сестрата
към брат си и, макар да беше болна,
подаде му подаръка в кутия,
но нашите герои не видяха
какъв е той, защото бе в хартия
красива опакован. Не разбраха
дали позна го малкото момченце.
Към вкъщи незабавно се затича
усмихнатото до уши детенце.
Та кой човек подарък не обича!
– Каква ли торта малкият ще има? –
Заобленчо във мисли се унесе.
– Навярно е голяма! Четирима
не могат да я изядат. Чудесна
и с форма на кола е, предполагам! –
разпален Островръхчо сподели му.
– Че торти не ядеш, се обзалагам,
и на рожден ден, братко, и на имен!
Заобленчо се мушна под вратата
през дупката в пръстта, от кърт пробита.
– Почакай ме, след тебе идвам, брате! –
извика Островръхчо и опита
да мине, но връхчето си одраска.
Притисна се по-силно към земята.
Успя ли да се мушне, утре ясно
на теб ще стане. Време е децата
в леглата да си легнат и заспиват.
При вас аз пак ще дойда. Не плачете!
Любящи майки рожби да завиват
погалвайки им малките гръбчета.
© Мария Панайотова All rights reserved.
