25.06.2019 г., 10:18

Островът... 3

478 0 0

 

Островът... 3

 

Аз имам малък светъл остров

там горе в Космоса безкраен...

Ела ми някога на гости –

във ден от Вечността случаен!...

 

Ела при мен да ти разкажа:

какво в Живота съм научил

и как да впишеш пак в Пейзажа –

в Забрава дълго тънал случай...

 

А зная начини хиляда,

(та даже и един отгоре!)

как Любовта да бъде млада,

дори и да стареят хората...

 

Но няма във „хиляда нóщи”,

а във една ще ти ги кажа:

обаче ако искаш óще –

готов за Вечността съм даже...

 

Въртях се много из Живота

и във обърквани завои,

а все на „Нулевата кóта

базирах новите устóи...

 

Но уж започвах все на чисто

и Зодиите проверявах,

пък с всичките си Нови истини

все стари грехове повтарях!...

 

Обаче вярвах, че ще мога

все някога да хвана пътя

ако в нелепата тревога

пред Бъдещето: не отстъпя...

 

... Затуй измислих този Остров

и искам с теб да го заселим:

живот да пръснем из Вселената

с мотив от Боговете взели...

 

Живеем във Сегашно време,

а все за бъдеще мечтаем,

но днес са нашите проблеми,

които често и не знаем!...

 

... Повярвай ми, ще бъде просто

когато дойдеш тук, при мене

на моят фантастичен Остров

скрит в малък ъгъл на Вселената!...

 

... Е вярно мъничко е тясно

(а пък и бързото въртѐне!!!...)

но иначе ще е прекрасно:

понеже ще владеем Времето...

 

Тук изгревите са безкрайни,

а после залезите – също...

И тесничко си е за тайни,

когато нежно те прегръщам!...

 

Тъй даже Любовта тогава

ще е чаровно откровена,

а Гравитацията здраво

ще ни задържа във Вселената...

 

Надвесени над Необята

ще търсим във Безкрая взрени:

във орбитата на Земята

следи от Миналото време....

 

Понеже вече ще владеем

добре Законите вселенни

възможно е да преживеем

отново част от дните земни...

 

... Разбира се, че ще са само

от нас щастливите избрани

а свършат ли, ще тръгнем двама –

към бъдещите без покани...

 

И тъй събрали невъзможно:

тук всички Времена останали

в едно; ще минем без тревожно

очакване пред Вечността застанали.

 

След всички чудеса, които

за тебе скъпа ще разкрия

едно ще си оставя скрито

обвито в тайнствена магия,

 

та всеки ден да ти показвам

тук Чудото на любовта си:

–загледан в щедрата ти пазва,

–очакващ нежните ти гратиси!...

 

Ще посадим вълшебно цвѐте,

а ароматът му прекрасен –

щом страстно вдъхнат ветровете

из Острова ще го разнасят...

 

* * * * * * *

Ела!... Ела на моят Остров

в една действителност вълшебна,

но тъй необичайно проста:

– реална е, а е легенда!...

 

24.06.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...