Островът на русалките...

Историята е вълшебна

(в моряшки кръчми с интерес)

разнася се като легенда

от Стари времена до днес...

... На остров нейде в Океана

растяло палмово дървó –

разгула див на ураганите

то първо срещало самó...

И малък порт с моряшка кръчма...

(А порт без кръчма? – няма как! –

щом дъх на мускус се излъчва

във нóщите над всеки бряг...)

Там в полунощ, като в легендите,

русалки дивни на брега –

превръщали се в ненагледни

девойки с гъвкави телá...

И те танцували унесени

до утринното заревó,

и пеели вълшебни песни

покрай самотното дърво...

От хубостта им омагьосани

моряците в нощѝ без дъх

достигали – в Страстта разтърсени –

на Любовта Светият връх!...

Но сутрин – Слънцето когато

на хоризонта се подпре –

русалките за миг обратно

билѝ в пламтящого море...

... Моряците, които плават

по тия южни ширинѝ -

и острова добре познават...

... И полунощните жени...

Че в лунни нóщи и компаса

от светла лудост обладан,

със властна чувствена нагласа

и страст привличал ги натам...

Заекващ фар макар неясно,

посочвал гибелна скала,

но той понякога угасвал

и всичко скривала мъгла...

... И тъй във кръчмите моряшки

от някога –та до сега –

жените с рибешки опашки

се коментират по брега...

Там всеки прекалил със рóма

да спори вечно бил готов –

приел веднъж за аксиома

страстта от тяхната любов...

* * * * * * * * *

... А Островът е там и óще

самотен в своя бряг стоѝ...

– И пак рускалки идват нощем

от разлюляните вълни...

И рóма в кръчмата неистово

разлива се като река,

понеже не с любов единствено,

но често с гибел е брега!...

19.04.2019