nikjelev (Ник Желев)
283 955
4.03.2011 г., 11:40 ч.

Остър меч 

  Поезия
826 0 10

Остър меч
-----------

Живеел в Добруджа мъж с име Вълчан -
в многолюдно, будно семейство.
Всеки ден в гората стадо пасял.
Бил ратай в семейството бейско.

 

Бил луда глава, не понасял
друг да му казва какво да хортува.
Силен бил, груб, недодялан...
Може ли мъж такъв да робува?

 

Продал стадото в близкото село.
Купил ятаган, кремъклийка и нож
и сложил начало на пъклено дело.
Да убива и граби и денем, и нощ.

 

 

Из вилаетите близки разчуло се скоро,
че в горите вилнее страшний Вълчан
и за главите погански (толкова много)
отсечени с челичния, здрав ятаган.

 

Скоро при него с радост отишли
и други такива луди глави.
Направили чета от тридесет души -
все като него юначни момци.

 

Успяла (с калпак и мъжки одежди)
да влезе в дружината девойка една,
със сажди очернила свъсени вежди,
залепила и малка черна брада...

 

Но още при първия дъжд в гората,
се открило красиво, нежно лице -
без сажди по веждите, без брадата
изглеждала малко, невинно дете.

 

Вълчан се ядосал, веднага заповядал
да се върне вкъщи, откъдето дошла.
При своите братя, сестри и при майка,
да шета на стария болен баща.

 

Застанала смело пред войводата страшен,
вдигнала гордо детинска глава.
Бръкнала в пояса и бързо извадила
с костена дръжка малка къма.

 

- Слушай, Вълчане - спокойно отронила -
погледни отсреща стария бук.
Пара ще поставим. Кинжали ще хвърляме.
- Та той е на десет аршина оттук!

 

- Ако аз отведнъж не улуча парата,
ако моят нож не улучи целта,
с ятагана прочут отрежи ми ръката
и аз ще напусна тази гора.

 

Парата поставили, хвърлили ножа
и сребърен грош се разцепил на две
В земята ударила калпака от кожа.
Високо вдигнала детски ръце.

 

В дружината всички мълчали учудени.
Погледнали нея, после Вълчан.
Той погалил главицата детска
и нежно ù сложил венец от бръшлян.

 

- Ще останеш при нас, във дружината -
с глас гръмовен Вълчан отредил. -
И всеки тук ще намери кончината,
ако с нещо на теб навреди.

 

Скоро при пир голям в гората,
хайдутите опекли цяло теле.
И всеки юнак държал в ръцете си
пълно до горе с вино котле.

 

Цяла нощ край големия огън
пели песни, тайно свирел кавал...
Стари песни за стари войводи,
стари песни за родната жал...

 

И точно преди да падне росата
най-младият четник, брат на Вълчан,
на девойката нежно хванал ръката...
къде са отишли, ни един не разбрал...

 

Дирил ги няколко дни из гората...
Открил ги Вълчан в една пещера.
Мечът му остър озовал се в ръката...
Дълго гледал как изтича кръвта...

 

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??