Остър меч
Остър меч
-----------
Живеел в Добруджа мъж с име Вълчан -
в многолюдно, будно семейство.
Всеки ден в гората стадо пасял.
Бил ратай в семейството бейско.
Бил луда глава, не понасял
друг да му казва какво да хортува.
Силен бил, груб, недодялан...
Може ли мъж такъв да робува?
Продал стадото в близкото село.
Купил ятаган, кремъклийка и нож
и сложил начало на пъклено дело.
Да убива и граби и денем, и нощ.
Из вилаетите близки разчуло се скоро,
че в горите вилнее страшний Вълчан
и за главите погански (толкова много)
отсечени с челичния, здрав ятаган.
Скоро при него с радост отишли
и други такива луди глави.
Направили чета от тридесет души -
все като него юначни момци.
Успяла (с калпак и мъжки одежди)
да влезе в дружината девойка една,
със сажди очернила свъсени вежди,
залепила и малка черна брада...
Но още при първия дъжд в гората,
се открило красиво, нежно лице -
без сажди по веждите, без брадата
изглеждала малко, невинно дете.
Вълчан се ядосал, веднага заповядал
да се върне вкъщи, откъдето дошла.
При своите братя, сестри и при майка,
да шета на стария болен баща.
Застанала смело пред войводата страшен,
вдигнала гордо детинска глава.
Бръкнала в пояса и бързо извадила
с костена дръжка малка къма.
- Слушай, Вълчане - спокойно отронила -
погледни отсреща стария бук.
Пара ще поставим. Кинжали ще хвърляме.
- Та той е на десет аршина оттук!
- Ако аз отведнъж не улуча парата,
ако моят нож не улучи целта,
с ятагана прочут отрежи ми ръката
и аз ще напусна тази гора.
Парата поставили, хвърлили ножа
и сребърен грош се разцепил на две
В земята ударила калпака от кожа.
Високо вдигнала детски ръце.
В дружината всички мълчали учудени.
Погледнали нея, после Вълчан.
Той погалил главицата детска
и нежно ù сложил венец от бръшлян.
- Ще останеш при нас, във дружината -
с глас гръмовен Вълчан отредил. -
И всеки тук ще намери кончината,
ако с нещо на теб навреди.
Скоро при пир голям в гората,
хайдутите опекли цяло теле.
И всеки юнак държал в ръцете си
пълно до горе с вино котле.
Цяла нощ край големия огън
пели песни, тайно свирел кавал...
Стари песни за стари войводи,
стари песни за родната жал...
И точно преди да падне росата
най-младият четник, брат на Вълчан,
на девойката нежно хванал ръката...
къде са отишли, ни един не разбрал...
Дирил ги няколко дни из гората...
Открил ги Вълчан в една пещера.
Мечът му остър озовал се в ръката...
Дълго гледал как изтича кръвта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
Ми хубаво е, щом така ме размисли.
