Освети ме по пътя, моя бледа Луна
В тихата нощ на далечното разстояние
което ни свързва в копнежа
на ръцете ни да се слеят...
Напомнят ми с плисък вълните
за твоите устни -
Морето ми пее когато те няма, Любима!
Вятърът нощен
сплита на расти косите си черни
С аромат на полски цевтя и солено ...
Прелъстително нежна,
толкова тайнственна
като теб е със мен тази Нощ!
Намирам Те,
губя се
и се намирам...
Ще издържа ли отново?
Създадени за пътя
на дългото скитане устремено към теб
са краката ми силни!
Освети самотата ми в пътя, моя бледа Луна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
