В тихата нощ на далечното разстояние

което ни свързва в копнежа

на ръцете ни да се слеят...

Напомнят ми с плисък вълните

за твоите устни -

Морето ми пее когато те няма, Любима!

Вятърът нощен

сплита на расти косите си черни

С аромат на полски цевтя и солено ...

Прелъстително нежна,

толкова тайнственна

като теб е със мен тази Нощ!

Намирам Те,

губя се

и се намирам...

Ще издържа ли отново? 

Създадени за пътя

на дългото скитане устремено към теб

са краката ми силни!

Освети самотата ми в пътя, моя бледа Луна!