Осъдена
О С Ъ Д Е Н А
„Осъждаш се с лишаване от ласката”! –
четат присъда двете ти ръце.
„Осъждаш се с лишаване от погледа!” –
единствен лъч под зимното небе.
„Осъдена си!” Устните заключени
обстрелват ме в интимни часове.
Забиват в мен куршуми неизстреляни
и времето безизразно тече...
„Осъдена! Защо?”- крещи душата ми,
прогонила далече песента.
Вдигни ръка и разтърси ме цялата!
С бездушие ограбваш ми света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
