21.01.2012 г., 5:46 ч.

Осъдени 

  Поезия » Друга
791 0 3
Осъдени
Душата ми, разпъната на кръст,
все още вярваща във новолуния,
на приказни видения в съня,
препъна се във стегнатия възел.
Усетих примка около врата,
охлузено, въжето се озъби.
Прозрях в безвремието на мига -
по-тежка на палача е присъдата!
Не трепне ли коравата ръка -
тя, неговата, до живот ще бъде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Ив Всички права запазени

Предложения
: ??:??