Jan 21, 2012, 5:46 AM

Осъдени 

  Poetry » Other
792 0 3
Осъдени
Душата ми, разпъната на кръст,
все още вярваща във новолуния,
на приказни видения в съня,
препъна се във стегнатия възел.
Усетих примка около врата,
охлузено, въжето се озъби.
Прозрях в безвремието на мига -
по-тежка на палача е присъдата!
Не трепне ли коравата ръка -
тя, неговата, до живот ще бъде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Ив All rights reserved.

Random works
: ??:??