Осъдени души
Душите ни,
осъдени на обичане,
навели са глава,
виновно истински,
изморили се
от хилядите вричания,
стопили се
след дългите пътувания...
И въздишали се
с горещите събуждания,
разлели се,
не достигнали се в мислите,
оставили се
на временни замисляния,
прелели се
в други такива изнамирания,
измамили се
от зеленото в очите ни,
напоили се
от невинните ни погледи,
намислили са се
с предполагаемите доводи,
измечтали се,
като от онези, истинските,
а лошото
зазидали завинаги,
не оставили пролука
дори за видимото,
напълнили са
чашите с обичане,
осъдили са ни
да се жертваме завинаги...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Невероятно красиво е,portishead..усмихна ме!
Душата ми към твоята поглежда
не се сърди - не зная как
иска го и ме повежда
измъква ме от непрогледния ми мрак
Душата ми и твоята се търсят
не ми се карай - чак сега разбрах
мъча се към теб да не поглеждам
но тя се смее че знае пак
Благодаря за вниманието, Виктор, добре дошла и ти Ронда и нека си остана жестоко осъдена!Хубав ден ви пожелавам и безброй красиви мигове! -
Силен стих...
Комплименти !!! -
Потънали
в дълбината
отвъд вината
са се втлели
в твърдината
на чувствата
изписани
с истината
счупила
безнадеждната
уплаха
на сърцата...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
обсебени до отричане,
намират пътя си истинския,
мечтаят се до безкрайното обичане
и сливат се загубили се в мисия...
Прекрасен ден да е за теб, Веси и пълен с много очарования!