Осъдени души
Душите ни,
осъдени на обичане,
навели са глава,
виновно истински,
изморили се
от хилядите вричания,
стопили се
след дългите пътувания...
И въздишали се
с горещите събуждания,
разлели се,
не достигнали се в мислите,
оставили се
на временни замисляния,
прелели се
в други такива изнамирания,
измамили се
от зеленото в очите ни,
напоили се
от невинните ни погледи,
намислили са се
с предполагаемите доводи,
измечтали се,
като от онези, истинските,
а лошото
зазидали завинаги,
не оставили пролука
дори за видимото,
напълнили са
чашите с обичане,
осъдили са ни
да се жертваме завинаги...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
