... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
... от бялата страна на моя тореадорски плащ...
Зачени ми стих. От една буква само.
Не го пиши до края на небето.
А някъде по голото ми рамо.
Да чувствам всеки трепет на ръцете ти.
И, тоя плащ, тореадорски не размятай.
От настървението свое ще припадна.
А разлюлей със мен ведно земята.
И нишката разкъсай ариадна.
А после на рогите на тълпата,
хвърли греха ни – нека я забули.
Лавата да пръска – гневен кратер,
богоподобно-дяволските хули.
Вържи ми кърпа с ярост през бедрата.
На хълмовете (с)т(р)ъмни нека свети
първична страст – оная на телата,
с която стигнали сме тук през вековете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
