12.03.2012 г., 11:09

От далеко южнякът...

2.4K 0 54

                               

 

               

                  Бледнее нощта...
                  пред разсъмване чиста,
                  в тополите
                  кротко луната сребрее,
                  студът тишината със скреж
                  е посипал,
                  незрим от далеко
                  южнякът ветрее.

                  А някъде там...
                  на самотния бряг,
                  пак върбите
                  потайно в зелено се кичат,
                  дочули от шепота тих 
                  на реката,
                  че пролетно топъл
                  денят ще притича.

 

                 

               Музика > Yanni-Nightingale 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...