От другия край на вселената
... ей така
ми се живее...
... Напиши ми живот, след който ми се умира.
Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето.
Да превържа всяка роза – та до трън
изранените ѝ лѝсти да усетя.
Ей така ми се живее – като звън,
кротко плиснал от гръдта на пеленаче.
Като в сън да ме обичат – не насън.
Като вик да се надигна и закрача
към небето с парцаливото му дъно
и по-тънко от конец да го зашия
с оцелелите си до последно тръни.
И Земята, ако ще, да се затрие –
ей това е да е вътре в теб животът!
Да връхлита като хала, без да спира –
ей такъв го искам, сякаш е Голгота.
Ей така ми се живее! А умирам...
© Дарина Дечева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много харесах!
-
Много силно!
-
много красиво изказано - усетих всяка дума !
-
Много силно ... !
-
Уникално!
-
Това не знам колко пъти го четох! Ей така ми се живее! И посланието ти, и словото ти - безупречни!
-
Това е усещането
-
В теб е животът - о, да!
А стихотворението е помитащо.
Този твой "дует" с Ели е великолепен подарък за душата. -
Невероятно силна провокация и също толкова силен отговор. Като тътен. От другия край на Вселената.
-
"Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето."
Рече... Каза... И гръм се разнесе...
То е ясно - животът тече и те иска.
То е ясно- почти като в песен.
Който може, го може. И го композира...
Който може,го може -я влак, я песен, я нещо по-мащабно...
-
ей, това е!
-
Идеалният стих, страхотно е!
-
така, я! -
"Като в сън да ме обичат – не насън."...
Наяве те обичаме, ДАР..... наяве
Поздрави и прегръдка от мен -
В кратера с голи ръце...
Е, тук не издържах и написах коментар
БРАВИСИМООООО!!!!!!!!!!!! -
Задушница или от какво ги втриса поетите...
/ по Оксана Сологуб и Евгений Скворцов Другой /
Мир тебе, приятелко моя!
Малко по-рано с теб се прощавам...
Там, зад прага, почват завоите...
Трябва да тръгвам... Трябва да ставам...
Помниш ли... Помниш ли колко ми плака?!
Всичките клетви вземи си обратно!
Не тъжи! Не ме викай! Не чакай!
Тръгвам си... Безвъзвратно...
Животът... Той е суета сует,
а можеше да бъде прекрасно...
За какво ми са "ТОП 100" и победите?!
Колко е глупаво... Колко напразно...
Почакай... Забравих да кажа...
Обичах те тихо. Полека, полека...
Може и Господ да ме накаже,
но вчера погребах в мене човека...
- - -
В "Психо"-то го благословиха...
Рекоха му: "- Пиши стихове!"
"Поета" му викаха тихичко,
а вечерята им супичка бе...
Тя, супата, беше доматена,
а той пък взе че хареса...
На разсъмване, там, във палатата
дузина строфи поднесе...
Пееше полудялата есен
в главата му листопадни куплети...
От "венозните" пак ли го втресе
или от двойната доза таблетки?!
Даро ма, нямам какво повече да ти река...
Зем. -
БРАВО!!!
-
Прекрасно е!!
-
Дарко,Дарко...права е Мая... Извънземна си!
Живот и поезия има в теб по много и скоро няма да се затрие -
Страхотно
-
подозирах, че си извънземна...
-
Живей, Дарче!
-
Чудесно е! Поздравления!!!
-
Дар! Дар! Дар!
-
"Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето."
Ураганна си... -
Много хубав стих!С поздравления!!!
-
Много ми хареса!
-
Нали си знаеш, кака,
Ave
-
Вдъхновяващ стих...!!!
-
Много хубава поезия, Дарина!
Всеки би пожелал такъв живот!
Поздравления! -
Онемяла притихвам тук...
-
Дарина, дар небесен, с какъв божествен талант си родена! Радвай ни, подарявай ни го в стиховете си! Аплодирам те с възторг, мила!
-
За такъв стих се иска много талант! Най-искрени поздравления и от мен.
-
Едно " браво" не е достатъчно! Ей така, като гръм ме достигаш!!! Аплодирам те !
-
Умирайки, пишеш и пишеш...умирайки. Дар, обичаме си те до смърт...Ив
-
Дарче, Дарчееееее!!!
Страхотевица -
Евалла! Браво! Страхотно е!
-
!*
-
Сила излъчват стиховете ти, от тях блика живот...
-
Лъжат за гигантските размери на вселената. Като грахово зърно е - ако протегнеш ръка, можеш да докоснеш стоящия на другия ù край. И да видиш какво има в очите му...
-
Бурни аплодисменти! БРАВО!!!
-
браво,браво,браво...аплодирам
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
