От другия край на вселената
... ей така
ми се живее...
... Напиши ми живот, след който ми се умира.
Елица Мавродинова
Ей така ми се живее – като гръм
да затътна и разполовя сърцето.
Да превържа всяка роза – та до трън
изранените ѝ лѝсти да усетя.
Ей така ми се живее – като звън,
кротко плиснал от гръдта на пеленаче.
Като в сън да ме обичат – не насън.
Като вик да се надигна и закрача
към небето с парцаливото му дъно
и по-тънко от конец да го зашия
с оцелелите си до последно тръни.
И Земята, ако ще, да се затрие –
ей това е да е вътре в теб животът!
Да връхлита като хала, без да спира –
ей такъв го искам, сякаш е Голгота.
Ей така ми се живее! А умирам...
© Дарина Дечева All rights reserved.
