20.05.2009 г., 0:10  

През чуждите очи

1.1K 0 21

 Най- лесно е, от себе си доволен,
да кажеш, че достойно си живял;
че си болял със чуждите неволи;
че хем си се раздавал, хем си цял.
 
Най-лесно е... Но по-добре почакай –
да те разнищят чуждите очи.
Те виждат всичко, даже и във мрака.
И може малко да ти загорчи.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно и чувствено, Ели. Поздрави
  • С голямо закъснение благодаря и на вас, Наталия, Ивайло, Марги, Петя, Любов.
    И специално на Светла и Аластор - за стихчетата!
    Приятен уикенд!
  • Чудя се аз и се питам:
    "Дали е Любов, или "Да" -
    и както се чудех потока
    порасна и стана река...

    Всички коментират бреговете и реката, а аз от вчера си мисля за "чуденето" и маенето когато срещнем Любовта. Голям проблем си е... Една Принцеса се чуди 7 месеца докато му "пусна" на принца , една мажоретка ми каза:"Той преспа със всичките мажоретки, аз бях последната и се омъжих за него?!?" Разбира се върхът е Принца на Вера Маринова, който след 23 г "разговори за времето" поднесъл првстена с диаманта.
    Голямо "чудене" пада, реката си тече, бреговете се отдалечават, а боговете си умират от смях.
  • Стиховете ти са ми много са ми близки!!!
    Явно сме на една вълнА!
    Прегръдка!
  • Веднага се сетих за една песен:
    Бог тебя въдумал
    для двоих видимо
    разделил пополам
    словно реку берегам.
    Ще се опитам да преведа: Бог те е измислил, за двамата видимо, разделил ни е на половини, като реката за двата бряга. И не забравяй, Бог може да ходи по вода, значи всичко може!!! Елица...вода...Браво!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...