May 20, 2009, 12:10 AM  

През чуждите очи

  Poetry » Love
1.1K 0 21

 Най- лесно е, от себе си доволен,
да кажеш, че достойно си живял;
че си болял със чуждите неволи;
че хем си се раздавал, хем си цял.
 
Най-лесно е... Но по-добре почакай –
да те разнищят чуждите очи.
Те виждат всичко, даже и във мрака.
И може малко да ти загорчи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно и чувствено, Ели. Поздрави
  • С голямо закъснение благодаря и на вас, Наталия, Ивайло, Марги, Петя, Любов.
    И специално на Светла и Аластор - за стихчетата!
    Приятен уикенд!
  • Чудя се аз и се питам:
    "Дали е Любов, или "Да" -
    и както се чудех потока
    порасна и стана река...

    Всички коментират бреговете и реката, а аз от вчера си мисля за "чуденето" и маенето когато срещнем Любовта. Голям проблем си е... Една Принцеса се чуди 7 месеца докато му "пусна" на принца , една мажоретка ми каза:"Той преспа със всичките мажоретки, аз бях последната и се омъжих за него?!?" Разбира се върхът е Принца на Вера Маринова, който след 23 г "разговори за времето" поднесъл првстена с диаманта.
    Голямо "чудене" пада, реката си тече, бреговете се отдалечават, а боговете си умират от смях.
  • Стиховете ти са ми много са ми близки!!!
    Явно сме на една вълнА!
    Прегръдка!
  • Веднага се сетих за една песен:
    Бог тебя въдумал
    для двоих видимо
    разделил пополам
    словно реку берегам.
    Ще се опитам да преведа: Бог те е измислил, за двамата видимо, разделил ни е на половини, като реката за двата бряга. И не забравяй, Бог може да ходи по вода, значи всичко може!!! Елица...вода...Браво!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...