Patrizzia (Надежда Ангелова)
2108 18338
4.08.2021 г., 13:55 ч.  

От изкривените аршини 

  Поезия » Философска
209 2 8

И всеки ден без стих за теб е пропилян,
защо родена си такава?
А в нощите перце си, в Божията длан –
додето диша – да създава.
Очите ти тъгуват, ала ти се смей –
светът отдавна е спектакъл.
Ти искаш да прегърнеш някого? Недей!
Че току-виж от смях заплакал.

 

А ако някой ден поискат да простят,
това, което в теб ги стряска.
Стихът ще секне и рефренът недопят,
по зид на храм ще е издраскан.
И нищо, че полека клупът стяга пак.
През дъх, през два – денят ще мине,
ще вдигнеш към небето кула. Още как!
От изкривените аршини.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??