9.07.2006 г., 22:12 ч.
От жажда за любов пияна
От жажда за любов
пияна,
разбираш,
че си само пяна,
понесена
в живота от вълната,
която ти поднася
все бедата
и нямаш време
да се влюбиш,
защото себе си
в безкрая губиш,
че чувството ти
съкровено,
готово за веселието блажено,
не иска
да се примирява
и порива си
отстоява
чрез онзи чуден аромат,
кодиран
в тихия копнеж,
от който пие
благодат
чрез дръзкия,
висок летеж.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
А сърцето непрекъснато ме пита:
"Разкажи за мойта Афродита!"-
Настоява и молбата му е зов
да разказвам все за вечната любов,
за жената влюбена, Щастлива:
как възникнала от морската вълна пенлива
и въздигнала в живота
майчинството, плодородието, любовта и красотата,
носени в единство от мъжа и от жената
чрез онази вихреща се пяна,
от която милата е влюбена, засмяна
и в този спомен за богиня,
тя самата, с идентичност на княгиня,
преживява радостното чувство - хорско,
но във връзка с вълнение морско
и в гънките на историческата карта
споменът ни връща към Астарта,
за да очертае и онази сфера,
в която тържествува и Венера.
Тайните на любовта са скрити
още в културата на древни угарити,
казващи ни как е тя родена,
за да бъде само и завинаги свещена,
не единствено в представа за астрално божество,
а като нормално, ежедневно тържество. -
Нека! Нека! Нека ви наричат "луди",
лудост казват хората, че Любовта била,
от това пиянство нека никой не ви буди,
в сън любовен да потрепват вашите сърца!
Поздрави!
-
Много е хубаво Валери!
Чудесен диалог Лъки!
Поздрави и усмихнат ден ви желая -
Разбрах те де!
Прав си- казах
-че съм пяна!
Дали е чрез
бедата
или чрез мъката
в душата,
пияна ставам
и се губя,
и от жажда
за любов
съм луда.
Но все се мята
притеснено
сърцето ми
в очакване
блажено...
Но виж пък,
тука казват други
не "луда",а "луди".
-
Я, чакай Лъки,
да се разберем!
Къде твърдя,
че си пияна пяна?
Пияна си
от жаждата си
за любов,
а ставаш
само пяна,
когато в живота ти
вълната
на гребена
те носи
чрез бедата...
Тогава почваш
да се давиш,
защото в очакване
блажено
сърцето
стене
притеснено,
но пак упорства
и се бори
в порив на копнеж,
защото жаждата
мечтае
за летеж. -
Та значи тъй!
Пияна пяна,
казваш
съм била...
И как?
Кога съм пила,
та не съм
разбрала?
Май нещо ми се губи
същността.
Защо понесена
в безкрая
душата чувствата
залага...
и уж не иска
да се примирява
пък все е губеща
и няма,
а онзи тихия
копнеж,
самотен в дръзкия
летеж
до нея не достига..?
Стига!
Прав си!Прав...
че съм пияна пяна!
-
разбираш,
че си само пяна,
понесена
в живота от вълната,
Мъдро и търсещо звучи.
Поздрави, Валери. -
Това страшно ми харса! 6
-
Браво,Браво,много ми допадна!Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чрез тази публикация терминът "пяна" от напълно безсъдържателен, получи развитие и съдържателно даде разбиране за тайните на любовта. Заслугата е на Лъки, с която наистина правим вълнуващ диалог. Благодаря ти Роси!
Поздрави на всички!