От кал ли?
От кал ли?
Понякога се чудя - правена от кал?
И винаги ми става смешно.
Дали във пясъчника Бог си е играл,
та на шега ме е направил грешна?
Да бях от камък може би, а не от кал,
да ме завличат бурите житейски...
Понякога поглеждам ни със жал -
и мен, и разни други кални грешки.
Или илюзиите ни за светло бъдеще -
на хора, молещи се в някой храм
да им се сбъднат розовите сънища.
Понякога оставам просто няма.
А той - животът, си е чиста казън
и често смисълът му никакъв го няма.
И днес на топка в мойта пазва
са сто кървящи истини и доза срам.
Срамът на просяка, протегнал длан
за зрънце щастие или надежда
от някакъв невидим непознат. А знам,
че непознатите най-често те подвеждат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Джинкова Всички права запазени
