От кал ли?
От кал ли?
Понякога се чудя - правена от кал?
И винаги ми става смешно.
Дали във пясъчника Бог си е играл,
та на шега ме е направил грешна?
Да бях от камък може би, а не от кал,
да ме завличат бурите житейски...
Понякога поглеждам ни със жал -
и мен, и разни други кални грешки.
Или илюзиите ни за светло бъдеще -
на хора, молещи се в някой храм
да им се сбъднат розовите сънища.
Понякога оставам просто няма.
А той - животът, си е чиста казън
и често смисълът му никакъв го няма.
И днес на топка в мойта пазва
са сто кървящи истини и доза срам.
Срамът на просяка, протегнал длан
за зрънце щастие или надежда
от някакъв невидим непознат. А знам,
че непознатите най-често те подвеждат.
© Милена Джинкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво, много ми хареса ! А и темата е истинска!Благодаря ти прекрасно момиче!
-
Дори и да сме направени от кал, не би било хубаво животът ни да преминава по този начин! Поздрав за стойностния стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
