навремето летях
направо в космоса
до края галактически
пространството и времето
където се прегъват и се сливат
надвесвах се над ръбовете на вселената
в геена огнена изгарях страховете си
и ритуално чаках срещата си с Бог
забравих вече как се казваше совалката
сега изпращам в космоса
посланици
а аз диспечерствам ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.