От контролната кула
навремето летях
направо в космоса
до края галактически
пространството и времето
където се прегъват и се сливат
надвесвах се над ръбовете на вселената
в геена огнена изгарях страховете си
и ритуално чаках срещата си с Бог
забравих вече как се казваше совалката
сега изпращам в космоса
посланици
а аз диспечерствам
за Господа ли питате
навярно сме се срещали
ала не мога да си спомня кода му
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
