навремето летях
направо в космоса
до края галактически
пространството и времето
където се прегъват и се сливат
надвесвах се над ръбовете на вселената
в геена огнена изгарях страховете си
и ритуално чаках срещата си с Бог
забравих вече как се казваше совалката
сега изпращам в космоса
посланици
а аз диспечерствам
за Господа ли питате
навярно сме се срещали
ала не мога да си спомня кода му
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
