От лято в есен
Не може да се спи в такива нощи
с разпънатите струни на щурците!
Завивките ми парят като нощви,
изпичат се набухнали копнежите.
На длан звездите бляскави трептят.
Реки-желания потичат в мен горещи,
а устните във тях щом се потопят,
изпръхват от неслучени надежди.
Със снопове от светлина се втурва
зората върху клепки натежали.
По устни шепотни вълни разлива
поток от струи, до съня ми бликнали.
.....
Преминаха горещниците юлски.
Във пазвата на август скриха вопли.
Проточено ще ги запей във ритми
със листопадите си пак септември.
Ще пламне в огън циганското лято,
ще залюлее дни в крила на птици.
След полета на път поело ято
и аз ще тръгна с недоспалите зеници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
