29.10.2025 г., 0:39

От малки вечности мигът се състои

300 3 4

От малки вечности мигът се състои,

нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.

И черното, и бялото са все бои,

избирай – креп, или клавиши на пиано.

 

Стрела и дума, и мълчание... боли,

страхът е смърт... животът чака, ей го де е

и не признава той ако, дали, или,

избирай – скръб, или летежът ненадеен,

 

след който няма да си същият. Уви.

Дали ще паднеш... И съдбата ти това е?

Избирай – с тях, или през тръните върви,

обичаш ли си смел... И пътят е безкраен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...