От малки вечности мигът се състои
От малки вечности мигът се състои,
нехайно махнеш, ето, вече пропилян е.
И черното, и бялото са все бои,
избирай – креп, или клавиши на пиано.
Стрела и дума, и мълчание... боли,
страхът е смърт... животът чака, ей го де е
и не признава той ако, дали, или,
избирай – скръб, или летежът ненадеен,
след който няма да си същият. Уви.
Дали ще паднеш... И съдбата ти това е?
Избирай – с тях, или през тръните върви,
обичаш ли си смел... И пътят е безкраен...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
