Със мекотата си
ще те обгърна,
а ти от мен отпивай,
тъй както
се отпива старо, руйно вино
бавно и на глъдки.
Не ще те пусна.
При мен ела,
Ти мое нежно вдъхновение!
Ти мой порив.
Ти мой блян,
на Слънцето залезът
и изгрева,
и звезната нощ
с пълноликата Луна...