От мене ти остана само вятър
От мене ти остана само вятър
и спомени. Трагична орисия.
Бутилката е празна. До вратата
оставих нова. Моля, донеси я.
"Пияна си" - през зъбите процеждаш.
Съчувствате ми с чашата кристална,
а сетне като виното изчезваш.
Пияна ли съм? Може би. Нормално.
Аз знам къде отиваш и не мога
през сълзи да преглътна самотата.
Затуй се паля с евтиния огън
на нежност алкохолна и позната.
И топло ми е. Топло и красиво.
Припомням си ръцете ти за малко.
За мъничко съм истински щастлива,
а сетне изтрезнявам и съм жалка.
Такива са и нощите, и дните.
Не чувствам и не мисля вече. Нищо.
Добре ли ми е, по-добре не питай.
И без това си знам, че съм излишна.
Поредната си чаша ще изпия
във ъгъла, без тебе. До вратата
намериш ли бутилка, отнеси я.
Нали сега съм само шепа вятър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
