От мене ти остана само вятър
От мене ти остана само вятър
и спомени. Трагична орисия.
Бутилката е празна. До вратата
оставих нова. Моля, донеси я.
"Пияна си" - през зъбите процеждаш.
Съчувствате ми с чашата кристална,
а сетне като виното изчезваш.
Пияна ли съм? Може би. Нормално.
Аз знам къде отиваш и не мога
през сълзи да преглътна самотата.
Затуй се паля с евтиния огън
на нежност алкохолна и позната.
И топло ми е. Топло и красиво.
Припомням си ръцете ти за малко.
За мъничко съм истински щастлива,
а сетне изтрезнявам и съм жалка.
Такива са и нощите, и дните.
Не чувствам и не мисля вече. Нищо.
Добре ли ми е, по-добре не питай.
И без това си знам, че съм излишна.
Поредната си чаша ще изпия
във ъгъла, без тебе. До вратата
намериш ли бутилка, отнеси я.
Нали сега съм само шепа вятър.
© Яна All rights reserved.
