От мрак и светлина
С бучки радост сълзите изстудих,
налях ги в чашата на любовта,
с наивна вяра разредих -
изпих и намерих мъдростта.
Весело на вселената смигнах
и широко отворих вратата,
на бели ангели приятелски кимнах,
на черни демони стиснах ръката.
Пленени между радост и тъга -
творим ние вечността
и творец е само любовта -
родена от мрак и светлина.
© Алекс учо Всички права запазени