21.03.2009 г., 13:08

От мрак и светлина

1.1K 0 12

От мрак и светлина

С бучки радост сълзите изстудих,
налях ги в чашата на любовта,
с наивна вяра разредих -
изпих и намерих мъдростта.

Весело на вселената смигнах
и широко отворих вратата,
на бели ангели приятелски кимнах,
на черни демони стиснах ръката.

Пленени между радост и тъга -
творим ние вечността
и творец е само любовта -
родена от мрак и светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо по-прекрасно!!!
  • ТЯ, любовта ни дава заряд да преминаваме през светлина и мрак,да се усмихваме на ангели и да се срещаме с демони.
    Поздрави Алекс!И честита пролет!
  • Честита Пролет! Заредих се от твоята светлина - да бъде!
  • doreto66 (Келено Дарк Харпи) - Като издялкани казваш... може! Но пък поне теслата му е остра!
    -----------------------------------------------
    Аз харесах... доста!
  • твоите текстове са като издялкани, но имат особен заряд...
    и този не прави изключение.

    п.п. поогледай последните четири реда...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...