Mar 21, 2009, 1:08 PM

От мрак и светлина

  Poetry » Love
1.1K 0 12

От мрак и светлина

С бучки радост сълзите изстудих,
налях ги в чашата на любовта,
с наивна вяра разредих -
изпих и намерих мъдростта.

Весело на вселената смигнах
и широко отворих вратата,
на бели ангели приятелски кимнах,
на черни демони стиснах ръката.

Пленени между радост и тъга -
творим ние вечността
и творец е само любовта -
родена от мрак и светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нищо по-прекрасно!!!
  • ТЯ, любовта ни дава заряд да преминаваме през светлина и мрак,да се усмихваме на ангели и да се срещаме с демони.
    Поздрави Алекс!И честита пролет!
  • Честита Пролет! Заредих се от твоята светлина - да бъде!
  • doreto66 (Келено Дарк Харпи) - Като издялкани казваш... може! Но пък поне теслата му е остра!
    -----------------------------------------------
    Аз харесах... доста!
  • твоите текстове са като издялкани, но имат особен заряд...
    и този не прави изключение.

    п.п. поогледай последните четири реда...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...