25.03.2017 г., 11:18

От нищото до пет

859 8 21

По времето от нищото до пет

очакваме петел да се събуди.

Пасем овце, обмисляме сюжет -

две сенки - сомнамбулно луди.

 

Виж, изгреви ще има и след нас.

С кафе тук друг ще ги посреща.

Широкият простор на вечността

умее да примамва всяка пешка.

 

Върви! Царувай! Спечели играта.

Пожертвай някой като мен

и после дълго с нищото в душата

се взирай в изгрева на следващия ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...