По времето от нищото до пет
очакваме петел да се събуди.
Пасем овце, обмисляме сюжет -
две сенки - сомнамбулно луди.
Виж, изгреви ще има и след нас.
С кафе тук друг ще ги посреща.
Широкият простор на вечността
умее да примамва всяка пешка.
Върви! Царувай! Спечели играта.
Пожертвай някой като мен
и после дълго с нищото в душата
се взирай в изгрева на следващия ден.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
