По времето от нищото до пет
очакваме петел да се събуди.
Пасем овце, обмисляме сюжет -
две сенки - сомнамбулно луди.
Виж, изгреви ще има и след нас.
С кафе тук друг ще ги посреща.
Широкият простор на вечността
умее да примамва всяка пешка.
Върви! Царувай! Спечели играта.
Пожертвай някой като мен
и после дълго с нищото в душата
се взирай в изгрева на следващия ден.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
