24.08.2006 г., 16:05

От пролетните дъждове молитва

765 0 12

Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен.

Подире ми не гледай с жалост,
щом светят стъпките в нощта,
разпалили пожар от светли пръски.
Недей обрича двама ни на старост,
обрамчена от тежки бръчки.

* * *

Във жажда ще изпия две сълзи.
и ще преглътна две тревоги.
Ще ме помилваш ти с очи.
Ще те целуна аз сред улиците строги.

Надвил умората на посивяла тлен,
ще духа вятър. И слънцето ще грее.
Светът ще се роди за теб и мен,
без дори да го усетим.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...