Aug 24, 2006, 4:05 PM

От пролетните дъждове молитва

  Poetry
768 0 12

Искам да ти дам без капка свян
от пролетните дъждове молитва.
Но ти недей разумно се опитва
да разгадаеш пурпурния блян
на залеза от прилепи премрежен.

Подире ми не гледай с жалост,
щом светят стъпките в нощта,
разпалили пожар от светли пръски.
Недей обрича двама ни на старост,
обрамчена от тежки бръчки.

* * *

Във жажда ще изпия две сълзи.
и ще преглътна две тревоги.
Ще ме помилваш ти с очи.
Ще те целуна аз сред улиците строги.

Надвил умората на посивяла тлен,
ще духа вятър. И слънцето ще грее.
Светът ще се роди за теб и мен,
без дори да го усетим.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...