... от пълно - в празно... и обратно...
Обикалям се. Търся си нивката.
Трака щъркът оклюнен.
И ми е облачно. И... ми е сиво.
Грейва тъга - жълта дюля.
Ето гърненцето. Ето сълзата му.
Пукнато и сакато.
Има ли някъде край земята.
Има ли приказки? Спят ли?
Герда ли, Кай ли? Бели фъртуни.
Веят безсъници. Дращят.
Нещо замръзва в мен. Нещо се гуни.
Малки джуджета във страшното.
Лист съм. Преплувам се. И се викам.
В гората ми - гребен до гребен.
Търсих. Не търсих. Празно е ситото.
Пълно. Отсам и отсам. Със тебе.
© Таня Георгиева Всички права запазени