diesto (Данаил Антонов)
974 522
29.03.2020 г., 17:49 ч.

От счупени ребра си... 

  Поезия » Любовна, Философска
552 2 7

Отскоро се научих да забравям.

За мигове си някакви. Безвремие.

И спрях да те сънувам и гадая.

Не търся и за болки, опрощение...

Защото ти си толкова във мене,

че целият ми свят те заобича.

Превърна ме в планета за живеене,

където въздуха дори е нелогичен.

И няма да се разрушавам повече.

Аз теб съм те събирал по Библейски.

От счупени ребра си. Моите.

В душата ми ела да заздравееш! 

Тогава ще забравя, че болиш.

И цялата ми горест ще се счупи. 

Ще те напиша във последния си стих. 

В забвение живях. Да ми се случиш!... 

 

Стихопат. 

Danny Diester. 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Очаквайте покани! Или както Баба ми казваше - А, е па малко бехме! Тесновато. Родът и йош 2-300 чиляка! 🤣
  • Дани, страхотна идея.. След карантината 👌👌👌💃💃💃
  • Благодаря, Роси и Георги!
    Дени, не че нещо, но ги правя върхарски! (ребрата) Като живях в Канада и се усъвършенствах. Има едни хубави сосове, но и по-натурални ги правя вкусни! Света е малък. Кой знае, някой ден мога да направя едно барбекю. Ребра и поезия би било добро парти! 😁
  • Верен на темата!
  • Хубаво е, Дани.
    Доядоха ми се ребра 🤣🤣
  • Нямам идея, но доколкото съм ял ребра (Не и човешки все още) си е наистина така. Нямат костен мозък. Да се чуди човек тая Ева какви еволюции е претърпяла 🤔😁
  • Хубаво...
    Впрочем, помня от осми клас, че ребрата са единствените кости без костен мозък...
Предложения
: ??:??