От счупени ребра си...
Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене,
че целият ми свят те заобича.
Превърна ме в планета за живеене,
където въздуха дори е нелогичен.
И няма да се разрушавам повече.
Аз теб съм те събирал по Библейски.
От счупени ребра си. Моите.
В душата ми ела да заздравееш!
Тогава ще забравя, че болиш.
И цялата ми горест ще се счупи.
Ще те напиша във последния си стих.
В забвение живях. Да ми се случиш!...
Стихопат.
Danny Diester.
© Данаил Антонов All rights reserved.
