От счупени ребра си...
Отскоро се научих да забравям.
За мигове си някакви. Безвремие.
И спрях да те сънувам и гадая.
Не търся и за болки, опрощение...
Защото ти си толкова във мене,
че целият ми свят те заобича.
Превърна ме в планета за живеене,
където въздуха дори е нелогичен.
И няма да се разрушавам повече.
Аз теб съм те събирал по Библейски.
От счупени ребра си. Моите.
В душата ми ела да заздравееш!
Тогава ще забравя, че болиш.
И цялата ми горест ще се счупи.
Ще те напиша във последния си стих.
В забвение живях. Да ми се случиш!...
Стихопат.
Danny Diester.
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Очаквайте покани! Или както Баба ми казваше - А, е па малко бехме! Тесновато. Родът и йош 2-300 чиляка! 🤣
-
Дани, страхотна идея.. След карантината 👌👌👌💃💃💃
-
Благодаря, Роси и Георги!
Дени, не че нещо, но ги правя върхарски! (ребрата) Като живях в Канада и се усъвършенствах. Има едни хубави сосове, но и по-натурални ги правя вкусни! Света е малък. Кой знае, някой ден мога да направя едно барбекю. Ребра и поезия би било добро парти! 😁 -
Верен на темата!
-
Хубаво е, Дани.
Доядоха ми се ребра 🤣🤣 -
Нямам идея, но доколкото съм ял ребра (Не и човешки все още) си е наистина така. Нямат костен мозък. Да се чуди човек тая Ева какви еволюции е претърпяла 🤔😁
-
Хубаво...
Впрочем, помня от осми клас, че ребрата са единствените кости без костен мозък...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
