От виното на любовта пияни
Автор: Генка Богданова
От виното и „любовта” пияна,
една мадама палава, засмяна,
върху пилона кършеше бедра…
Не зная Дяволът ли ни събра,
или Амур със мен се пошегува
/и, моля ви, дано не се разчува/,
но ослепях от дива страст гореща
и я поканих на любовна среща.
Мадамата, разбира се, прие.
Поиска само златно колие,
разходка до Хаваите – със СПА,
да консумираме докрай страстта.
Ах, чудя се, защо не онемях,
защо в мига ѝ всичко обещах.
Подписах чековете аз чевръсто
за исканите суми сочни, тлъсти,
представих се за преуспял ерген.
Тя прикотка ме на свой терен,
където мигом, страстно ме завлече,
на две, на три ме бързо разсъблече,
на пода като агне ме събори,
и сякаш щеше с мене да се бори,
нахвърли ми се страстната лъвица
и разлюля над мене едри цици,
ръцете закопча ми тя в екстаз,
преди дори да се усетя аз,
от панталона смъкна ми колана
и вакханалия една настана…
Тя удряше, от дива страст пияна,
а аз се гърчех, жалък, под тавана,
крещях и виех, ала не от страст,
проклинах люто глупостта си аз.
И псувах Бакхус, Купидон, Амур,
и Казанова, даже Помпадур,
и Трифон-Зарезан, светците разни,
виното руйно, женските съблазни…
Повярвайте, и себе си проклех,
и сериозно в Бога се заклех
да не поглеждам виното, жените,
ни похот, ни мераци скрити.
От виното и „любовта„ пиян,
аз станах за резил, за смях и срам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
