От златната пантофка - до тигана
(осмомартенско)
Не ми е нужна главна буква. Всъщност
достатъчно е само да ме има
(във мислите, в сърцето ти и в къщата).
Такава ме поискай - ту ранима,
ту дива и като вълчица бясна.
Прощавай ми, греша ли спрямо теб.
Научих по неволя да пораствам,
танцувайки по много тънък лед.
Не ми е нужна главна буква. Аз съм
понякога по-крехка от кокиче.
А друг път в пъ̀ти по-силна от вас съм -
всички мъже, които ме обичахте...
От златната пантофка - до тигана,
ей тъй - ще се усмихвам под дъжда.
Момиче, Пепеляшка, първа дама -
на главната си буква не държа.
И оцелявам ей-така - напук
на всеки нов житейски катаклизъм.
Не плача само над дъската с лук.
Медал не ща за женски героизъм.
Защото знам, че в крехката си същност
най-силното оръжие съм скрила -
Любов, с която мога да прегръщам
детето, дето с обич съм родила.
И тебе също... И не са ми нужни
ни мускули, ни поглед на Ахил.
Поглеждам те с очите теменужени
и ставаш и от агънце по-мил.
Такава ме обичай: странна, сложна,
виновна и невинна, романтична,
на всичко в тебе противоположна,
от всичко във живота ти различна...
Танцувам още върху тънък лед.
За падането давам си отсрочка.
А този ден е просто стих. За теб...
И може би за мен, жената. Точка.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
