27.02.2008 г., 7:45

От змийската любов анатемосана...

2K 0 47

След близост се усещат разстоянията,

които слепоочията помнят.
Забравих мисълта: да бъдем заедно.

За Рим остана моята порочност.
Не бях виновна, че съм Клеопатра -
от змийската любов анатемосана.
Опитах от врабче да раждам гарван.
След Цезар да обичам Марк Антоний.
Задръж си меча. Но не го размахвай!
С оръжие изглеждаш беззащитен.


Получих силата да бъда слаба.

Вселената ми стига за молитва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...