Отчаяни сънища
Загубих очите си в нощно безлуние,
във мрак, напоен с миризма на тамян.
В тревожно, объркано, странно безсъние
с неискани сънища блудни - пиян.
В нощта антрацитна полека потъвам.
Привидно съм жив, но съм мъртвороден.
Заспивам с надеждата пак да сънувам,
с възкръснала страст да съм пак изкушен.
Но разумът трезвен нощта ще погуби
и тръпнещо тяло ще търси спасение.
Страстта безпощадно луна ще назъби
с издралото слепи очи изкушение.
... Отчаяна нощ предизвикващо стене,
погребани страсти пак късат сърцето.
Отчаяни сънища викат във мене.
В мъгла от тамян се превърна небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
