Отчаяни съпруги
Ти и тоята любов...
Празните ти обещания...
Това ли беше моят гроб?
Фалшиви разкаяния.
И този път ли ще е за последно,
тая версия не се ли изтърка?
Вече стана смешно,
аз прощавам,
ти пак бъркаш.
Как очи имаш още да ме гледаш,
аз ли да те лъжа, че ти вярвам?
Взимай къщата и се разкарай,
да знам поне, че мъж си нямам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени