4.07.2008 г., 7:17

Отчаяни съпруги

833 1 8

Ти и тоята любов...
Празните ти обещания...
Това ли беше моят гроб?
Фалшиви разкаяния.
И този път ли ще е за последно,
тая версия не се ли изтърка?
Вече стана смешно,
аз прощавам,
 ти пак бъркаш.
Как очи имаш още да ме гледаш,
аз ли да те лъжа, че ти вярвам?
Взимай къщата и се разкарай,
да знам поне, че мъж си нямам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...