рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
22.11.2007 г., 10:25 ч.

Отчаяние 

  Поезия » Философска
481 0 5

Търся пътят към щастието,

но не го намирам,

търся светлината в тунела,

но и нея я няма.

Единствено  в непрогледния

мрак се взирам

и осъзнавам, че животът

е пълен с измама.

 

Вървя нанякъде, лутам се

без посока

и чувствам как болката

бавно ме убива,

проклинам през сълзи

съдбата жестока -

само за това ми останаха сили.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави,много ми хареса и 6.
  • В края на тунела - светлина!
  • "Единствено в непрогледния

    мрак се взирам

    и осъзнавам, че животът

    е пълен с измама."

    И така е понякога...
    Друг път обаче -
    светлина се прокрадва
    иззад облака мрачен .
    И тогава съзираш ,
    че в живота ти има
    сред измамите истини
    със лицата любимите...


  • Съгласна съм напълно с Маги!
    Прекрасен и много трогващ стих!!6+
  • Върви във мрака на тунела
    и ще проблесне светлина,
    всеки тунел има край.
    Хубав стих, Богдана. С обич.
Предложения
: ??:??