Отчаяние

Poetry » Philosophical

679 0 5

Търся пътят към щастието,

но не го намирам,

търся светлината в тунела,

но и нея я няма.

Единствено в непрогледния

мрак се взирам

и осъзнавам, че животът

е пълен с измама.

Вървя нанякъде, лутам се

без посока

и чувствам как болката

бавно ме убива,

проклинам през сълзи

съдбата жестока -

само за това ми останаха сили.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Senni (Силвия)

Поздрави,много ми хареса и 6.

2007-11-23T07:51:16+02:00
Nella_gold (Нели )

В края на тунела - светлина!

2007-11-22T19:25:11+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"Единствено в непрогледния

мрак се взирам

и осъзнавам, че животът

е пълен с измама."

И така е понякога...
Друг път обаче -
светлина се прокрадва
иззад облака мрачен .
И тогава съзираш ,
че в живота ти има
сред измамите истини
със лицата любимите...

2007-11-22T12:53:49+02:00
3y3ka (Зузка)

Съгласна съм напълно с Маги!
Прекрасен и много трогващ стих!!6+

2007-11-22T12:03:50+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Върви във мрака на тунела
и ще проблесне светлина,
всеки тунел има край.
Хубав стих, Богдана. С обич.

2007-11-22T11:59:55+02:00