9.05.2015 г., 13:45

Отчаяние

877 1 0

Отчаяние

 

 

 

Ти… си тръгна…

и времето свърши,

няма как да го върна…

знай, че душа ми все ще се мъчи…


 

Ще се мъчи и страда,

за времената красиви,

ще живее в тъжна балада,

взирайки се в нюансите сиви,

и един ден ще умре,

песента неизпяла,

- плодове без да бере,

мъченически пътища извървяла.

 

По тях докат крача,

ще мисля само за нея,

ще приема в душата си здрача,

и със страст ще жаднея,

за изгубените моменти,

и прекрасните дарове,

за времената отнети,

и сладките блянове…

 

Но до смъртта си вече

не искам да мечтая,

от тук ще тръгна надалече,

където полудял да залая.

Да ме чуват единствено боговете,

дето живота вечно чернеят,

срещу тях ще се хвърля с ветровете

и ще гледам как ще беснеят.

 

Побъркан света ще съборя,

оглупял ще забравя всички копнежи,

сляп със слепци ще се боря

и ще пръскам сакрални гърмежи,

докат себе си губя

в ярост неземна

и бесовете си будя

за войната последна.

Тогаз земята кръвта ще попива,

Дяволът душите ще съди,

уста ми от отровата ще отпива,

и ще умирам докат любовта не пропъди.

                          …

И дано накрая сърцето проплаче,

дано накрая душата изтлее,

дано се върна някога, чист кат кърмаче,

дано любовта ми към нея отново изгрее…

 

 

Тя ще ме кара все за теб да мечтая,

все теб да обичам, без да очаквам награда,

ще ме кара само теб да желая,

въпреки че между нас вече ще има преграда…

 


 

Кристиан Дочев

8-ми Май 2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Дочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...