ninasar (Nina Sarieva)
244 1985
2.10.2022 г., 12:04 ч.

Отчаяние 

  Поезия » Пейзажна, Друга
310 6 16

Дъждът отчаяно над мен вали,

опитвам се от него да се скрия.

Пробождат капките като стрели,

а трябваше да са благословия.

 

Къде остана звънкият му глас,

усилен от бъбривите капчуци

и летния му романтичен валс

в маншетите на старите улуци?

 

Защо така приличат на сълзѝ

прозрачните му изнурени пръски?

Защо подире му мъгла пълзи,

оплита се в трънаците и съска?

 

Дъждът все по-отчаяно вали,

самотен като скитник без посока.

Дано поне земята се смили -

в пръстта ѝ да попие надълбоко.

 

https://www.youtube.com/watch?v=vSl5KUjc3mE

 

 

 

© Nina Sarieva Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??