16.10.2012 г., 17:17

Отдаване

846 0 0

Отдай ми се, че аз те изкушавам
дори когато съм далеч от теб.
На другата земя да съм - те притежавам

и този факт е толкова нелеп.
Отдай ми се, когато обезсилен
да бягаш на посоки уморен,
в посоките наместо да се скриеш,
дамгосан се завръщаш и смутен.
Да бягаш от съдбата е примирие,
вакантно е местото ми в сърцето ти.
Отдай ми се, заразна съм - насилие
съм аз, над цялата ти същност, битието ти.
Че само в моя огън ще намери
тъгата в теб - спокойствие и радост,
и само мойта гръд да стопли може -
душата ти, да те дари със благост.
Очите ми, където и да бягаш,
през всички слепи нощи ще те следват
кошмарът ще те дави без пощада
и сенките докрай ще те преследват.
Ръце в ръце да мачкаш самотата
и в чужди устни болка да тешиш,
не ще успееш да смекчиш вината си:
страхът, че с мене не си бил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргало Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...