и този факт е толкова нелеп.
Отдай ми се, когато обезсилен
да бягаш на посоки уморен,
в посоките наместо да се скриеш,
дамгосан се завръщаш и смутен.
Да бягаш от съдбата е примирие,
вакантно е местото ми в сърцето ти.
Отдай ми се, заразна съм - насилие
съм аз, над цялата ти същност, битието ти.
Че само в моя огън ще намери
тъгата в теб - спокойствие и радост,
и само мойта гръд да стопли може -
душата ти, да те дари със благост.
Очите ми, където и да бягаш,
през всички слепи нощи ще те следват
кошмарът ще те дави без пощада
и сенките докрай ще те преследват.
Ръце в ръце да мачкаш самотата
и в чужди устни болка да тешиш,
не ще успееш да смекчиш вината си:
страхът, че с мене не си бил.