Отдавна прогледнали

ОТДАВНА ПРОГЛЕДНАЛИ

Нима да летиш е мираж и илюзия,
щом мисълта ти достига безкрайност,
за сърцето е божествена прелюдия,
а за душата добрина и всеотдайност?

Нима да достигнеш морското дъно
е лъжовност, нахалство и извама,
Щом стремежът е волност бездънна,
или любов бурна, неутолима за двама?

Нима да прекосиш пространството
с мисъл, думи, безкрайни желания,
е към живота заседнал предателство,
щом си непрекъснато с мечтания?

Човече, лети докато крилете ти могат,
да те реят в небосвода кристален!
Не обвинявай децата си твърде строго,
че искат да прекосят морета, океани!

Радвай се на полета, на любовта им!
Това ги прави ценни, добродетелни хора.
Споделяйте с вяра тъгата, радостта им!
Посрещайте с обич самолет и кораб!

Когато завинаги очите си затворим,
те няма да се отворят недогледали.
Душите ни със звездите ще говорят
за небесното отдавна прогледнали...

15 12 2015